Даряването на репродуктивни клетки (сперматозоиди и яйцеклетки) е аултруистичен акт, който е сравнително популярен в България. През 2022 г. е имало регистрирани 24 198 донори на яйцеклетки и сперматозоиди. Големият брой на донори прави значим въпроса за метода, по който се изплащат и изчисляват обезщетения за причинения дискомфорт и загубено време.
През 2021 г. взех участие в международна кофенренция, посветена на въпросите на медицинското право, на която представих доклад на тема: "Въпросът за обезщетяването при даряване на репродуктвни клетки". В разработката анализирах нормативната уредба, уреждаща правилата за изплащане на обезщетение при даряване на репродуктивни клетки и същевременно бяха предложени и изменения de lege ferenda.
Едно от предложенията се отнасяше до определяне на таван на обезщетението, което се изплаща на донорите на яйцеклетки, като с цел да се избегнат инфлационните процеси, таванът следваше да се определя с оглед размера на минималната работна заплата за страната (една или повече). Това предложение е било възприето, тъй като при приемането на новата Наредба № Н-2 от 12 юли 2023 г. за дейности по асистирана репродукция, ДВ. бр.63 от 25 Юли 2023 г., е залегнал текст, според който компенсацията за даряване на яйцеклетки не може да надхвърля три минимални работни заплати за страна.
Статията в пълен обем е достъпна тук.
Comments